Posted on

Sketchbooks ( 2014-2021 ) – APASH illustration

Позната с анималистичната ѝ страст в илюстрациите, в тази изложба APASH ще ви покаже една различна страна на творчеството си. Sketchbooks e eдна лична изложба, която съдържа над 40 подбрани момента от скицните на илюстраторката. За изминалите 7 години в над 20 рисунъчни дневника са запазени спомени от пътешествия, тихи моменти, случайно срещнати хора и неслучайни личности, изящни същества и намерени мисли. Преминавайки през техниката на молива и тънкописеца, живата линия на нейния рисунък пестеливо гради запомнящи се форма и обем.

АPASH illustartion е творческият псевдоним на художничката Анелия Пашова. Завършила е магистратура в НХА София, специалност Илюстрация и членува в ДАФНИ / Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори/ . Има зад гърба си пет издадени книги, две от които авторски. Като художник на свободна практика развива своя марка продукти с анималистични рисунки.

За да не бъде нарушена целостта на скицните, картините в изложбата са копия на оригиналите. На място в GIFTED, ще можете да закупите картини от лимитираната серия. Всички са номерирани и ръчно подписани от авторката.


Изложбата може да бъде разгледана до 15-ти юни 2021 в Gifted Sofia
София, ул. Иван Денкоглу 24
Работно време: 10.30 – 19.30
Facebook event



Posted on

Съвременните български илюстратори в художествената литература

1.Каква е ролята на визуалния елемент в художествената литература?

Визуалните елементи в печатните издания, като илюстрация, типография или чисто декоративни украси, имат най-вече за цел да пренесат читателя в пространството и тематиката на дадено произведение. Те могат да провокират и дори да доразвият художественият текст по своеобразни начини.


2. Има ли място илюстрацията на страниците на художествената книга за възрастни?

Разбира се. Не бива да се пренебрегват изданията за възрастни и да се лишават от възможността за художествено оформление от страна на илюстратор. Дори по-скромно илюстрованите книги придобиват по-голяма стойност, когато има художествена намеса.

3. Може ли илюстрацията в книгите да съществува без текст?

Илюстрацията разгърната в картинна книга може да бъде достатъчна за да разкаже история без да са нужни думи

4. Каква роля изпълнява съвременният български илюстратор в издаването на художествена литература?

Може би моят случай е различен, но освен илюстратор, също се опитвам да бъда и издател на моите книги, което е доста тежка и сложна задача. Но съм се убедила, че това е единственият начин да имаш свободата да изпълниш своите виждания и да реализираш точно това, което желаеш.

5. Как разглеждате своята работа на илюстратор – като създаване на самостоятелен цикъл илюстрации или като цикъл, неразривно свързан с типографските елементи и цялостната концепция на книгата?

Определено би трябвало концепцията да обвързва всички елементи на книгата, за да може да се придобие цялостно излъчване. За съжаление моят опит показва, че извън авторксите ми книги, където оформям всичко, вижданията на клиента за дадено издание много често са различни и обикновенно друг дизайнер се занимава с типографията и оформянето на книгата. Това често довежда до разминавания във вижданията за крайният продукт.

6. От значение ли е екипът, който създава книжното издание?

Определено да. Ако дадено издание се работи от няколко човека е важно какъв професинален опит имат  и как протича комуникацията помежду им.

7. Смятате ли, че трябва да има промяна в отношенията издател-илюстратор? Ако да, в какво отношение?

Трябва да се дава достатъчно време, свобода и да се има доверие на художника в оформлението на изданието.

8. Има ли значение за Вас дали ще илюстрирате книги за малки или големи издателства?

Не, няма значение. Може би би имало от гледна точна на финансовата част, но всичко е до договаряне.

9. Какви стъпки предприемате, за да популяризирате илюстрациите си?

Постове в социалните мрежи и участие по базари / изложби.

 10. Достатъчно ефективни ли са методите за популяризиране на илюстраторите в медийното пространство?

Със сигурност може и повече участия, културни предавания, програми и интервюта, за да запознаят масовият потребител със съвременните илюстратори.Ю

11. Мислите ли, че дейността на съвременните български илюстратори в художествената литература е позната в чужбина?

По мои наблюдения по-скоро не. Има разбира се, изключения като например Ясен Гюзелев, които е познат и оценен от издателствата в цял свят.

12. Участвате ли в международни изложби и събития за илюстрация на книги?

Имам участие във “Фестивал на Българското изкуство“, Братислава, Словакия.

13. Поддържате ли контакт с колегите си? Член ли сте на съюз/група/общество/сдружение на илюстраторите?

Само с определени колеги, които са ми станали приятели. Членувам в ДАФНИ-„Дружеството на анималисти, флористи и научни илюстратори“.

14. Според вас как се е променила българската илюстрация в последните години?

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което определено е по-лесно, бързо и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература,  тези средства понякога са недостатъчни.

15. Има ли негативни страни съвременната българската илюстрация? Как могат да се подобрят?

Не мога да ги нарека чак негативни, но масовото използване на компютър в илюстрациите ми действа много бездушно и механизирано. Личните ми търсения се базират на натурата и естествените форми и движения. Бих се радвала, ако видя повече последователи на класическите техники.

Въпроси: Натали Добрева
Отговори: APASH illustation- Анелия Пашова
2020

Posted on

Класическото изкуство в илюстрациите

Не мисля, че някой би отрекъл важността на първите скици, през който всеки художник преминава за разработката на своя проект. Комфорта на белият лист хартия и молива, който е предназначен само за теб, преди да  потънеш в необятността разработвайки рисунката. Въпрос на личен избор е обаче, как ще продължи този процес.

Защо не работя дигитално? На екран рисунките изглеждат по-ярки, по-грабващи. С такава лекота, с едно Ctr+ Z се сменят варианти, връщат се лесно дори етапи назад и тн, и тн. Защо тогава работя в тези „отживели“ класически техники? Защо молив, а не таблет?

Преминавайки през филтъра на машината рисунката търпи една едва доловима, но осезаема промяна, отдалечава се от нас като живи същества. Става една идея по-различна, и по мое мнение, по-изкуствена. Ръката, докосването до листа го чувствам по-близко като изказ.

Тенденциите на илюстрацията са към все по-изчистени форми, стилизация и символика, което би вършило чудесна работа в някой случай. Определено по-лесно и ефектно. Но когато се гмурнеш в художествената литература,  тези средства изведнъж стават недостатъчни и повърхностни.

Натурата също е от изключително значение в моето творчество.  Ако нямам конкретен модел, то издирвам възможно най-много снимков материал, за да добия представа за търсеният образ.
Работата без натура ми напомня на общуването онлайн. Може да съществува, но е някак непълно.

За мен е важно да получа лична връзка с обекта, да го опозная, да го почувствам близък, за да мога да предам не само неговите характерни черти, но и неговото емоционално и душено състояние. По този начин произведението въздейства не само на окото / което можеш да излъжеш лесно с шаблони и ефекти/, но и на душата, която не можеш да заблудиш.

Отраснала съм с любов към класическото изкуство.  Обичам молива, гумичката и четката и не мога да заменя това усещане с таблет или компютър. Дигиталното не е моето средство.
Не, че не ползвам програми, но се опитвам да огранича до минимум тяхната намеса в илюстрациите ми.
За да останат живи и истински.

Текст: Анелия Пашова и Иван Генов
2020